През Месец Рамазан В Истанбул

Това е вторият месец Рамазан, който прекарвам откакто съм в Турция. И тази година не протича по – различно от предната…

Турците казват, че има особенна енергия във въздуха през този месец. Мога да го сравня с дните преди Коледа, когато хората стават някак по – мили и внимателни. По традиция се пости от изгрев до залез слънце през всичките тези 29 – 30 дни. Без никаква храна, вода и плътски удоволствия. Целта е да се причисти душата, тялото, и човек да осъзнае какъв щастливец е да си ляга сит в топлото легло всяка вечер, за разлика от мнозина по света. Не всички постят, разбира се, постите са истинско предизвикателство в дългите горещи дни. Също така постещите не са съвсем на себе си и като че ли се увеличават сакатлъците от всякакъв вид. Заради което се оглеждам по допълнително още няколко пъти преди да пресека улицата. 🙂 Жените домакини, предпочитат да проспиват по – голямата част от деня, а в часовете до Ифтара ( вечерята след залез слънце ) се заемат да готвят куп вкусни ястия, с които да нахранят цялото семейство, близки и приятели.  Друго предимство на постите за тукашните е, че всички заедно са на стабилна отслабваща диета цял месец. Няколко пъти в седмицата се размъква кантара из стаята и всеки се хвали колко килограма е успял да смъкне. 🙂

В семейството на моя съпруг мнозинството постят. Затова традиционното ни събиране на закуска се измества с траидционно събиране за вечеря всеки ден. Моята свекърва грижовно приготвя по няколко ястия, а за десерт – диня, пъпеш, и ако някой е скучал достатъчно да направи кекс и той е в менюто. 🙂 Преди да заживея в Турция, свързвах Рамазана с огромните празнични софри, които опъваха по площадите, музикалните програми и калабалъка. Още помня дългите маси, застлани с бели покривки около Султан Ахмед. Хлябът, разядките и чаят се осигуряваха безплатно. Беше много приятно оживено, а сплотеността между купищата непознати – вдъхновяваща. От няколко години насам, намаляха рязко подобни събирания на открито заради тероризма. А тъй като менюто за Ифтар в ресторантите този месец изисква доста средства и загуба на време по резервации и блъсканици, повечето местни предпочитат да си останат вкъщи със семейството.

И всеки брои дните до Шекер Байрама ( 3 дни честващи края на постите ). Тогава Истанбул така се опразва, че човек не може да го познае. Хотелите се пълнят, хората отиват на почивки в страната и чужбина. Аз очаквах, че Байрама е като Коледа – разменяне на подаръци и празненства, но на практика, по – младите обикалят домовете на възрастните си роднини, за да целунат ръка и се разменят сладки. Дори децата на съседите обикалят от врата на врата, само за да целунат ръката на по – възрастните си съседи. Миналият Байрам се изненадах с такова посещение на няколко дечица от блока. Беше ми странно да ми целунат ръка, защото не се имам за възрастна :))) Но това е част от традицията да покажат уважение. Хубаво е!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *