На Моят Любим

сватба

= За М. =

Ти си там, а аз съм тук…
Сякаш толкоз много ни дели.
Разстоянието тъй голямо,
любовта разпалва ли или гаси?
Ще дочакам ли писмото
и дали ще го дочакаш ти…
Низ от мигове в години
– в очакване и във мечти.

А колко сладко е да чуя,
макар за кратко твоя глас.
Казвам: “ Всичко туй си струва
и за него ще се боря аз!“
И се боря срещу самотата…
ти оттам, а аз оттук.
Вървиме с теб срещу съдбата,
за да вървим един към друг.

Вечно в таз любовна мелодрама,
обединени в общия стремеж,
всяка трудност вдъхва вяра,
а всяко постижение – копнеж.
И тъй времето минава
с надежда някой ден
както в приказките става
завинаги да бъдеш с мен.

Това стихотворение излезе от сърцето ми в годините, когато с любимия ми живеехме в различни държави, но не позволихме на разстоянието да ни раздели…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *