Истанбул

Живот в Турция - Личен Блог

Съпругът ми казва, че Истанбул е като Ню Йорк на Близкия Изток – има от всички и от всичко по много. Аз оприличавам града на красива жена, която има куп причивки и настроения, с които хората трябва да се съобразяват непрекъснато. В Турция, обаче, казват една поговорка: “Gülü seven dikenine katlanır”, което ще рече – “Обичащият розата, търпи бодлите й.” Едновременно обичам този град и ме подлудява. В един момент се блъскам в ужасния калабалък от хора, възприятията ми се наострят през няколко минути и проклинам нечовешкия трафик, а в следващия момент подминавам някоя прекрасна величествена постройка, която дори само с дръзката си красота ми напомня защо си заслужава да съм тук. Тук е като пресечна точка на света. Хората, кварталите, домовете, музиката и храната – всичко е наситено с различни вкусове и предпочитания, контрастите са като настроенията, които се менят непрекъснато. И като всичко, което е твърде натрапчиво, този град уморява жителите си всекидневно.

Istanbul

Удоволствието да си част от този многовековен град не е привилегия дори и на богатите, които въпреки високото си социално положение, киснат с часове в същите трафици като обикновенните хора. Понякога просто нямам желание да изляза навън. Трябва да имам достатъчно сили и енергия, за да не обръщам вниамние на многото стресови фактори и да се наслаждавам на красотата около мен. Да не ми прави впечатление псуващият, каращ с бясна скорост шофьор на микробуса, да се правя че не забелязвам арабинът, който си чисти зъбите в претъпканото метро, да се отнеса търпеливо към блъскащите се пълни лелки в обществения транспорт, на шума, на миризмата на канал по някои улици, на колите, които без значение дали си бременна, с дете или възрастен, рядко ще спрат да ти направят път да пресечеш улицата. И, да, когато тези неща не определят деня ти, все още си спомняш, че си част от един град, събрал историята на две велики империи и културите на куп цивилизации. Все още минаваш по същите тайнствени калдъръмени пътеки, по които са минавали великите султани. Уханието на горещо турско кафе, което се носи от кафенетата през целия ден, хората, поседнали на чай, отпуснали се в безвремието на сладките приказки, мъжете, които докато вървят по улицата си пеят песен… да, тук всеки момент е толкова наситено цветен, и ти си част от него, макар и с цената на стреса да си… част от него.

podpis

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *