За Онлайн Пазаруването и Предрасъдаците

best mac powder

Казват, че жените сме по – импулсивни, когато става дума за покупки, но за мен това рядко важи. Процесът на покупка на почти каквото и да е / дрехи, козметика, грим /, започва с разглеждане на сайта на марката, четенето на коментарите / козметика, грим /, претегляне на За и Против, отваряне на блогове и влогове за повече информация от вече закупилите го потребители, после се насочвам към магазина за физическа проба на тестерите или проба на дрехите / по няколко от един и същ размер, защото парчетата се различават макар и от една номерация, и един в горен размер за всеки случай./После проверявам продукта за евентуални дефекти. Ако е дреха, проверявам задълбочено така както лелка срока на годност на лютеницата в магазина. Накрая се нареждам, заредена с комунистическо търпение на опашката и си чакам реда за плащане. И да, от вкъщи, докато е с етикет, пак проверявам по дрехите за дупки, несиметрия на копчетата и прочие, докато имам възможност да я заменя, и така се приключва.

Аз съм от трудните клиенти, които знаят идеално винаги какво искат и рядко правят компромиси. Мисля, че само 10 процента от покупките ми са импулсивни, и често за тях съжалявам най – много. Така става когато някой продавач е достатъчно убедителен и реша да бъда по – open minded. 😀 Но това се случва много рядко. Аз съм типична представителка на зодия Дева – педантична до досада, със свое мнение и последователен вкус.

Ето защо онлайн пазаруването не беше за мен дълги години. Някак си не мога да се доверя на системата. Поръчвам нещо без да пробвам, получавам пратка, която може да бъде объркана като цвят и номер, или просто да се разминава с очакваното. После, плащането онлайн не ми вдъхва доверие. Много сайтове имат ниска защитеност на личните данни и ми се струва рисковано да си изписвам детайлите от кредитната карта просто така. Ами после, ако продуктът се окаже с дефект? Никак не обичам да се занимавам с връщания, куриери и дебати с компанията.

И все пак дойдох на момент като този, в който бременна в 9-ти месец съм трудно подвижна и всяка разходка до мола и редене на опашки си е направо болезнено. Реших  да стана един онлайн потребител. Добре де, и така се редях на опашки, защото съм мега инат, но онова което търсих този месец беше изчерпано в дестинациите до където имам достъп. Така се стигна до мен в сайта на M.A.C, за пудра за лице, която си умирах да имам. И това беше само началото. Пратката дойде за два дни, в готино мини черно кашонче, с безплатно карго и подарък тестер. Няма опашки, няма ровене от страна на отегчената продавачка един час из чекмеджетата докато ми съобщи, че продуктът е изерпан / и този /, няма нерви. Само коледен адреналин докато отварям мистериозния пакет с разширени зеници. 🙂 Това чуство си е пристрастяващо. Само аз ли си падам толкова по опаковките?

Както и да е, сайтовете от които поръчах не са случайни, така, че нямах притеснения с кредитната карта, копирах като излезе съобщение за поръчката – платена, и се подготвих за евентуални недоразумение.

И така, започва се масовото онлайн пазаруване. И без това идва зима 😀

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *