В Клуб Отчаяни Съпруги

В Клуб Отчаяни Съпруги

Има един много хубав турски филм с име – А После/ Ya Sonra. За онова, което всъщност предстои след брака. Всяка любов е приказка, но “И заживели щастливо завинаги” не идва автоматично след разменянето на венчалните халки…Омъжих се преди 2 години и половина. Наистина вярвам, че открих мъжа, който е бил създаден специално за мен. Моята половинка. И съм много щастлива. Но осъзнах, че с разменното “Да”, историята не завършва. Тя едва тогава започва.

Когато очакванията не се оправдаят

“Тайната на щастливия брачен живот е да откриеш някой, с който ти е приятно да скучаеш.” Не знам къде го бях прочела това, но се оказа много вярно. 🙂 Приятно ми е да скучая с мъжа ми, но не очаквах, че живота след брака ще е така монотонен. Разходките навън се ограничиха само до един ден през седмицата. На ресторанти не ходим, защото храна си имаме вкъщи. Кафето е свещенното ми право, за което се преборих още в началото да е навън, под чадърче за предпочитане. 🙂 Приятелските компании се замениха със семейни срещи по график. Излизанията по двойки също оредяха след като всички се ожениха и едни са с деца, други живеят твърде далече. Високите обувки, които си бях купувала за романтичните ни срещи, чакат да излязат от гардероба ми само покрай някоя сватба в рода. И израза “да се стегна за моя” придоби различен смисъл. :))) Вече се състои да си пооправя косата и да облека по – приличен анцунг за вкъщи преди да се прибере.

Да вървиш по отъпканите пътеки на клишетата

Започнах все по-добре да разбирам, защо шегите за брачния живот така си приличат. Всичко е вдъхновено от реалността. Която в никакъв случай не е тъжна или разочароваща. Просто е различна. Реалността на омъжената жена и женения мъж е различна. И мисля, че голям проблем на нашето време е, че тъй като се женим доста късно, в сравнение с предците ни, изпитваме по – силно “културния шок”. Тъкмо сме си свикнали с работата, която сме подхванали след университета, започваме да градим кариера, да утвърждаваме себе си, да намираме себе си, да се наслаждаваме на независимостта си и възможностите си; и съдбата ни поднася избор. Избор да последваш сърцето си или да останеш верен на навиците си. И ако за мъжете този избор не променя ежедневието им така силно, при жените то се променя. Жената вече е съпруга, майка, снаха. Отговорностите променят центъра на тежестта и все по – често имам чуството, че съм изгубила себе си. Мисля, че това най – много ме тормози.

Кафетата по женски 

Терапията на всяка жена е бъбренето с приятелки. Просто няма по – приятно от това да споделяме с чуство за хумор историите от битието си. Проблеми със свеки? Проблеми с мъжа? Няма лошо – имаме си тема за днешното кафе. И в тези няколко часа приказки, осъзнаваш първо – че приятелката не заменя съпруга по никакъв начин, и второ – че всички жени имаме сходни проблеми и далеч не сме единствени в терзанията си. Това, наистина, много помага, когато се чуствам неразбрана и разочарована след някой друг кофти ден.

Тайната на щастливия брак

Това, което виждам около себе си, сега, когато по – дълбоко анализирам брачните отношения, е че всички, абсолютно всички си имат своите възходи и падения. Няма универсална тайна нито на щастливия брак, нито на щастието като цяло. Има хубави и лоши дни. Нашата цел е да направим повечето дни хубави. Защото това наистина, зависи най – много от нас самите. Да умееш да се наслаждаваш на простичките неща, да виждаш красотата на обикновенното, да не роптаеш срещу повтарящите се дни. Това е изкуство. И то изисква усилия. Защото с разменното “Да”, историята не завършва. Тя едва тогава започва. И как ще продължи зависи от личната ни настройка. Някъде четох, че живота е избор. Избираш без какво можеш да живееш и така определяш приоритетите си. Винаги ще мечтая за пътувания, кариера, самодоказване, но ако отново ми се предостави избор между всичко това и възможността да се събуждам всеки ден до любимия човек, пак ще избера да съм тук сега.

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *